Историята на чая (Втора част)

Как чая превзе Западния свят?

Първите сведения за утвърждаващата се чаена традиция в Китай и в Япония идват от търговци, изследователи и мисионери, пътуващи по тези части на света. Около IX век в арабски търговски документи се споменава процесът на варене на горчиви чаени листа.

За пръв път чая се среща в западните източници в цитат на арабски пътешественик, който споменава, че в края на 9-ти и началото на 10-ти век от н.е. основните източници на приходи в Китай идват от мита върху солта и чая.  Марко Поло също споменава чая в своите пътеписи за Китай. Според него, през 1285 г. китайския министър на финансите губи поста си, защото се заиграл с данъците върху чая.

В средата на 16-ти век Португалия открива търговско пристанище в Макао. Оттам тръгва слуха за китайската напитка “cha”, който бързо се разпространява. В началото на XVII-ти век кораб на Нидерландската източно-индийска компания внася от Китай в Амстердам първите листа от зелен чай. Французите научават за чая около 1636 г. и през следващите 10-12 години популярността му завладява Париж.

В Русия чая влиза като подарък за цар Михаил 1-ви през 1618 г. Но заради незаинтересоваността на руския посланик, въвеждането на чая в Русия се забавя с половин век. Едва около 1689-90 г. чая започва да се внася редовно в Русия посредством огромни кервани от стотици камили. Пътят отнемал 10-12 месеца, което много оскъпявало цената му.

В Англия чая навлиза по-сериозно едва в средата на 19-ти век, благодарение на кафенетата. Оттам чая се разпространява из британските колонии и Америка.

Чай, империи и монополи

В началото на 18-ти век британската източно-индийска компания (БИИК или “The Company”) се утвърждава като доминираща търговска сила. Тя, разбира се, се обляга на най-силната морска сила по онова време: бойния флот на британската империя. По този начин БИИК монополизира търговията с чай с Китай. А в Индия се появяват търговски станции и центрове в Бомбай, Бенгал, Мадрас и много други. Дружеството действа като имперско звено на Великобритания и упражнява значителна политическа власт. По този начин спомага за създаването на още  по-богата и мощна Британска империя. Това включва не само търговията с чай, но и правото да анексира земя, да ръководи армейски части и да диктува британските закони.

През следващото столетие британците използват търговията с чай за печалба и политическа власт. Въпреки това геополитическите промени, включващи новите американски колонии и действията на Франция в тези колонии, започват да застрашават привилегированото положение на Компанията. Освен това Дружеството започва да изпитва затруднения поради лошото си финансово управление, корупцията и разрастващата се контрабанда на чай.

Чаят първоначално пристига в Америка в средата на XVI в. в холандското селище Нов Амстердам. През 1664 г. колонията е завладяна от Англия и преименувана на Ню Йорк, където търговията с чай процъфтява сред жените в колонията и богатите колонисти.

По същото време БИИК убеждава английския парламент да въведе тежки данъци върху чая. За целта е въведен Закон за чая. По този начин Компанията иска да укрепи влошеното си финансово състояние. Това им позволява да доставят чай без мито директно на колонистите и да печелят, като изключват колониалните търговци.

Това силно напряга политическата обстановка в Америка, което води до несъгласие и популяризиране на идеята за “липса на данъци без представителство” сред колониите. Политическото напрежение достига връхната си точка по време на Бостънското чаено парти, когато колонистите протестират срещу високите данъци на Англия, преобличайки се като индианци и изхвърляйки чай във водата край търговските кораби на Компанията.

Последвалата през 1776 г. Американска революция сериозно наранява Компанията, но тя все пак успява да оцелее благодарение на огромния си размер. Тогава Ричард Туининг и хиляди независими търговци на чай организират кампания за разкриване на корупционните практики на БИИК и оказват натиск върху английското правителство да прекрати монопола й. Това довежда до окончателното разпадане на Британската източно-индийска компания през 1874 г.

Чая в САЩ: социални порядки, иновации, студен чай и пакетчета чай

Американските клиперски кораби започват да внасят чай директно от Китай през 50-те години на XIX в. след разпадането на БИИК. След отмяната на Навигационните закони, които постановяват, че целият чай трябва да се доставя директно от Англия, клиперските кораби бързо се превръщат в предпочитан метод за транспортиране на чай. Тези елегантни плавателни съдове с три мачти с лекота надминавали търговските кораби. Създадени за скорост, британците и американците се надпреварвали с клипери напред-назад между Китай и Англия, доставяйки най-добрите чайове за търг.

През XIX в. пиенето на чай играе важна роля в социалния живот. С нарастването на популярността на напитката в Америка започват да се развиват нови чаени традиции.

Студеният чай се появява на Световното изложение през 1904 г. в Сейнт Луис, Мисури. Търговец на чай от чужбина възнамерявал да предостави на посетителите безплатни мостри от горещ чай. Но заради много горещото време, инициативата му пропада. За да насърчи продажбите, търговецът помолил близкия продавач на сладолед за малко лед, който изсипал в приготвения чай. Така се ражда американската традиция на студения чай. Днес студеният чай съставлява около 80 % от продажбите на целия пазар на чай в САЩ.

Оригиналните торбички за чай са били ръчно изработени, ръчно ушити муселинови или копринени торбички, подобно на ръчно изработените, занаятчийски торбички за чай на Mighty Leaf. Патенти за чаени торбички има още през 1903 г. Въпреки това Томас Съливан, търговец на чай от Ню Йорк, често е сочен за създател на първата търговска концепция за торбички за чай.

Чая днес

Съвременните видове чай са наследници на двата основни древни вида:  Camellia sinensis (произход Китай) и Camellia assamica (произход Индия). Чаеното дръвче на Camellia sinensis достига до 4 метра височина и има дребни листенца. Дръвчетата на индийският чай от Асам достигат до 30 м. височина, а листата му са по-големи и с по-високо съдържание на танин.

В настоящия момент чай се отглежда в чаени плантации в около 50 страни по света. Най-големите производители, както и в миналото, си остават Индия и Китай. Страни като Япония, Шри Ланка и  Тайван са съсредоточили своите усилия в производството на по-качествени видове чай. На африканския континент чай успешно се отглежда в Кения, Танзания, Суматра и още няколко страни.

През 30-те години на 20-ти век в България също са направени опити да се отглежда чай, но резултата не бил задоволителен.

Традицията и културата на пиене на чай в България, както и на кафето, навлиза от съседна Турция. До началото на 21-ви век кафето си остава предпочитаната от българина напитка. Но през последните години се наблюдава обръщане на тенденцията. Българина вече пие много повече чай. Това е така, защото чаят е по-здравословен от кафето. Има безброй видове чай, подходящи за всеки вкус. Може да се употребява като студена или топла напитка и по всяко време от деня или нощта. Чаят за красота, здравословния или билков чай в момента е предпочитаната напитка на българина. Има чай за красота, чай за красива кожа, чай за красива коса, чай за укрепване на имунната система и на организма, чай за успокояване на нервите, чай за сън, чай за засилване на умствената дейност и т.н. Светът и България преоткриват здравословния чай. В тази ниша са и по-големите успехи на българските производители на чай.

Здравословен (билков) чай

Корените на здравословния или билков чай също могат да бъдат открити в Китай. Традиционната китайска медицина отдавна използва различни видове билков чай за лечение на множество заболявания. Най-ранните устни сведения за билков чай датират от 2737 г. пр. н. е. в Китай. В писмената история можем да открием сведения за билковия чай, които датират от трети век след Христа. От Китай билковия чай стига до Египет и Япония, а след това до Европа и отвъд.

Ако искате да опитате един наистина качествен здравословен продукт, опитайте Чая за красота на Мира Профирова.