Историята на чая (Първа част)
мар.
Коя е родината на чая? Философия, религия, легенди и факти
Историята на чая датира от древността и отвъд. Това е едно от първите лечебни средства използвани от човека. Но чаят не е само приятна, здравословна и освежаваща напитка, а и философия, религия, политика и култура. Тази напитка е изграждала и поваляла цели империи.
Китай или Индия?
Китай
Може би първото чаено растение, което масово навлиза в употреба, е, Camellia sinensis. Негова „родина“ е източна Азия (граничен район между Китай и Мианмар). Династията Шанг (II-то хилядолетие пр.не.е) първа оценила лечебните му свойства. Легендата гласи, че император Шенонг, който бил и учен, случайно открил чая. Бил в градината си, където в една тенжджера искал да кипне вода. Тогава едно листо от диво чаено дърво попаднало в тенджерата. Владетелят бил толкова впечатлен от вкуса и въздействието на чая, че продължил с неговото изследване. Така били открити лечебните свойства на чая. Първото достоверно сведение за пиенето на чай датира от III в. от н.е. в медицински текст, написан от китайския лекар Хуа Туо.
Индия
Според индийска легенда, откривател на чая е принц Боди-Дхарма. Боди-Дхарма е светец, създател на Дзен-будизма. През VI-ти век той заминава за Китай за да проповядва новото будистко учение. За да покаже на китайците силата на дзен, той дал обет 9 години да медитира без сън. Към края на срока обаче не издържал и заспал. Когато се събудил бил толкова разочарован от себе си, че отрязал клепачите си и ги захвърлил на земята. Там, където ги захвърлил, поникнало чаено дърво за да почете жертвата му.
Разпространение на чая в Далечния Изток
Консумацията на чай става широко разпространена по времето на династия Тан (618-907 г.)в Китай. Често този период се нарича и „Класическата епоха на чая“. Доказателство за нарастващата популярност на напитката е наложения от управниците на Китай данък-чай. По същото време чая е обявен за национална напитка на Китай. През периода 733-804 г. един будистки монах на име Лу Йу, написва трактата “Ch’a Ching” или в превод „Чаена класика“. В труда си той описва подробно видовете чай, ритуалите свързани с чая и неговата употреба, начините на приготовление и т.н. Набляга също така на ползите и здравословното му влияние върху човешкия организъм. Насища съчинението си с духовна естетика и завинаги свързва будизма, конфуцианството и даоизма с чая. Според Лу Йу чаената церемония служи като метафора, с която се изразява хармонията и простотата в цялата Вселена.
По време на династията Сун между 960 и 1280 от н.е. чаят изживява може би най-експанзионистката си епоха, известна още и като „Романтичната епоха на чая“. През този период чаят окончателно се утвърждава като основна напитка в Далечния Изток, достига до Япония, Кореа, и започва да завладява Близкия Изток. Множество поети и творци посвещават творби на чая. Китайската култура има монументално въздействие върху изкуството, политиката и религията в Далечния изток. Затова и чая придобива голяма известност, и разпространение в тази част на света.
Чая в Япония: традиция, изкуство, религия
Всички сме гледали в ерата на тв предаванията и филмите, чели сме и знаем какво означава чая за Япония, и японците. В Япония чаената церемония е издигната в култ, тя е културен феномен и е тясно свързана с будистката религия, която е водеща в страната на изгряващото слънце. Началото на тази красива традиция е поставено през 9-ти век от един японски монах-будист. Неговото име е Saichō. Докато изучавал будисткото учение в Китай, Сайчо открива и чая. Той донася семена и ги засажда в манастира си. Неговият пример е последван и от други негови събратя-монаси. Така из японските будистки манастири възникват истински чаени плантации. Но будистките манастири били сравнително изолирани местообитания и популярността на чая в Япония става факт едва няколко столетия по-късно, през 13-ти век.
По това време чаят се приготвял посредством смилане на листата на зеления чай на фин прах с помощта на каменна мелница. Този прах се наричал Matcha и е предтеча на традиционната японска чаена церемония “Chanoyu”. Неин „баща“ е друг японски монах-дзен, Ейсай. Матча се приготвя с бамбукови метлички „часен“ и се сервира в ръчно изработени чашки „чауан“.
Познатият ни и днес начин на приготвяне на чая чрез накисване на листата в гореща вода, започва да се утвърждава в Китай при династията Мин (1368-1644 г.). По това време спират да се използват каменни мелници за да се смилат на прах листата. Вместо това чаените листа се изсушават, навиват се и след това се загряват в железни казани или котли, като по този начин се спира процеса на окисляване. Вече няма нужда и от бамбукови метлички. Изсушените чаени листа просто се накисвали в гореща вода и високата температура свършвала останалото.
През 17-ти век един китайски монах внесъл новия вид чай от изсушени и навити листа в Япония. През 18-ти век търговец на чай на име Нагатани Соен от Киото, изобретява нов метод на сушене, навиване и запарване на чая. Процесът и този вид чай стават прочути с названието Сенча – основополагаща част на японската чаена култура до наши дни.
Във втората част на „Историята на чая“ четете:
- Как чая превзема Западния свят
- Чай, империи и монополи
- Чая достига до Америка
- Иновации, студен чай и търговски пакетчета чай
Следва…